Израстваме с предубеждения…Живеем в свят, в който или следваш изисквания, мода и стандарти или си аут..Преглъщаме и носим отровата в себе си…….на неодобрението, на нежеланието, но натъпкването в шаблона, въпреки всичко, дори и в ущърб на себе си. В името на красотата, разбирай, външната красота, сме готови на всичко, дори и на това, да продадем душата си..
Така петдесет процента от мислите ни всеки ден са за тялото ни. Стъпваме на кантара, за да проверим себестойността си… Стигаме до там да мразим тялото си, защото не влизаме в стандарта.. Самоомразата е по-трудна да се отучи, отколкото да се научи.
Трудно е една жена да бъде здрава в една култура, която все още изисква да си покрила определени критерии, за да се наречеш красива. И когато наред с всичко това си носим предателството, унижението, отхвърлянето, несправедливостта и отчуждението…започва да тежи. Точно тук започва началото на края….
Заставаме пред огледалото и виждаме един чужд човек, човек, когото не харесваме и си поставяме за цел да променим! Как правим това? По нездравословен начин! Притъпяваме болката чрез консумация или наказваме себе си като спираме консумация. Но и в двата случая не следваме себе си, а рамките в които си мислим, че ще бъдем щастливи, ако успеем да влезем.
И колкото повече се опитваме да се вместим в рамките, като че ли толкова по тесни стават те. Започваме да наказваме още повече себе си, до момент, в който нямаме силите дори да се наказваме. И всичко това, да сме като всички!Има ли изход?Да, има!
Запомни, че ние се превръщаме във въздуха, който дишаме. А какъв въздух ще дишаме е наш избор – въздуха на омразата и въздуха на обичта.
Защото крайната победа за една жена е да намери начин да обича себе си и другите жени, докато съществува в свят, който настоява, че тя няма право на това.
С обич, Елена💜