Днес, докато бях в офиса и чаках часа за следващата клиентка, се замислих за моя Път в Психологията . Погледнах мислено назад и си дадох сметка колко много път съм изминала … навътре.
Припомних си моментите, в които ми беше толкова трудно да се изправя срещу себе си, срещу вътрешните си демони и заринати болки от миналото, че бях по-скоро готова да се откажа, отколкото да го премина.
Днес, съм благодарна, че не се отказах. ..
НО СИ ДАВАМ СМЕТКА, че НЕ СЕ ОТКАЗАХ, защото ВЯРВАХ и ВЯРВАМ, ЧЕ ТОВА Е МОЕТО НЕЩО!
Поглеждам часовника, остават 10 мин. до началото на консултацията… Очаквам Дама, която когато дойде за първи път на консултация при мен ми разказа, че иска да разбере, защо всеки път, когато се приближава до целта, която си е набелязала, се случва нещо, което отдалечава от нея тази цел?!?
В разговорите ни се установи, че това се случва с почти всичко в живота й – намиране на работа, на партньор, издигане в кариерата…. Моята цел беше да разбере, кое е онова, което в тези различни ситуации се повтаря – ТОВА БЕШЕ ТЯ.
Тя беше жената, която влиза в отношения. Тя беше жената, която има една или друга цел като работна позиция. Тя беше тази, която мечтаеше да се изкачи по кариерната стълба…. ТЯ!
Оказа се, че когато е била малко момиче, твърде често това момиченце е чувало : „ Я виж еди кой си, колко добре се справя, а ти не“, „ Само толкова ли можеш?“, „ Другите правят повече от теб“ и всичко в този стил, което означава само едно : че другите винаги са по-добри от нея.
И какъв смяташ, че ще е резултатът в перспектива, мила моя?
Жена, която израства с убеждението, че каквото и да прави, колкото и усилия да полага, другите са по-добри и по-можещи от нея. И за да предотврати това, тя какво прави? САМОСАБОТИРА СЕ!!!
– Имаш способността да слушаш внимателно другите – казах й веднъж аз.
– Но това не е достатъчно , за да успея – отговори тя.
– В теб са всички възможности – казах й аз.
– Явно не всички, щом не се движа напред – отговори тя.
Когато я попитах дава ли си сметка, че всеки път, когато някой я хвали или посочва нейна добра постъпка или черта на характера, тя я омаловажава и изтъква своя отрицателна?! ЕДВА ТОГАВА тя спря и ме попита :
– Наистина ли правя това? И до сега съм правила така? … Хмм.. като се замисля, не си спомням като малка някой да ми е казвал : Браво, справяш се добре! А само критики. Научих се да чувам само това, научих се и това да си казвам………..Елена, благодаря! Никога не се бях замисляла върху това………
Така започна същинската ни работа с тази Дама!
Разбери, мила моя, самосаботажа се учи, не се раждаш с него! И щом си го научила, значи можеш да се отучиш! Как ? Предстои да научиш!
С обич, Елена 
