Често в ежедневието си срещам Дами, които най-общо казано желаят да осъществят целите си и да постигнат успех, но издигат прегради пред себе си всеки път, когато се приближават към целта.
На пръв поглед звучи нелогично, нали? Да издигаш, образно казано, пред себе си преграда , когато се приближаваш към онова, което искаш?!? Често тези Дами се свързват с мен и ме питат : „Елена, защо продължавам да правя това? Като че ли е по-силно от мен и е заложено в поведението ми?“
Това, мила моя, се нарича САМОСАБОТАЖ.
Самосаботажът е често срещана част от човешкото преживяване. Казвам това, дори от личен опит. Всички, ние го практикуваме, от време на време – често без да осъзнаваме напълно, че го правим.
Да се самосаботираме, означава редовно и несъзнавано да имаме мисли и поведения, които са в наш ущърб :
-Като отлагане,
-Перфекционизъм,
-Негативно отношение към себе си, замитане на проблемите под килима или пък чести провокации или влизане в конфликти.
Самосаботажът става, да го наречем, проблем, когато поведението ни се превърне в навик, осъществява се автоматично дотолкова, че дори не осъзнаваме как го правим, а забелязваме единствено резултата : негативни последици.
От минаването през моя път и в резултат на всекидневната си работа с много жени, мога да откроя някои признаци на самосаботирането.
Ето и тях:
- Избягваме хора и ситуации, които ни създават дискомфорт и неудобство
- Замитаме проблемите под килима и всячески избягваме промяната
- Сравняваме се с другите , често поставяйки себе си по-ниско от тях
- Предприемаме действия, които често не отговарят на нашите ценности и цели
- Контролираме другите
- Опитваме се да печелим одобрението на другите
Най- общо можем да кажем, че самосаботирането е врагът в нас, който ни отдалечава от онова, което всъщност искаме. Защо се случва това и откъде идва самосаботажът?
Причините може да са най-различни. Но обединяващата им характеристика е, че те обикновено се намират в детството и времето, в което сме започнали да развиваме и усещаме своята представа за стойност, ценност и умението ни да се свързваме с другите.
Всяко негативно послание, което сме получили в детството си, е всъщност като запис на касета. Тези „ленти“ макар и във времето да ги забравяме, оставят следа в мозъка ни, по която се осъществява самосаботиращото поведение и мислене : „ Не съм достоен“, „Няма смисъл да опитвам, няма да успея“, „Не съм достатъчно добър“, „ Ще ме излъжат/наранят/напуснат“. Или „Нямам нужда от никой“, „Аз мога без всичко“ и т.н.
Вариантите са много и най-различни, но зад всички тях е скрито най-често присъствието на думата „трябва“ или „ не трябва“.
Как ти звучи, мила моя? Често ли ти се случва да се самосаботираш?
Добре, констатирали сме , че се самосаботираме, понасяме едни и същи негативни последици, които ние сме си причинили, но какво можем да направим и от къде да започнем, за да си позволим да бъдем щастливи, да бъдем обичани?
Какво би могла да направиш още днес?
Извади един лист, замисли се и напиши, какви изрази, като че ли вкоренени в теб използваш всеки път, когато ти е трудно или когато си в ситуация извън зоната ти на комфорт?
А в следващата част на тази статия, в петък ще ти кажа как да преодолееш този навик да се самосаботираш, за да дадеш възможност на потенциала в теб да се изяви.
С обич, Елена💜
