В живота си даваме всичко по силите си, за да бъдем най-добра версия на себе си. Осъзнато или не, ние винаги се променяме. Дали това , което правим се харесва на другите или ние харесаме начина на живот на другите, няма никакво значение. Всеки се променя и във всеки момента даваме най-доброто, на което сме способни.
Понякога може да си мислим, че не е така, че може би можеш да реагираш по друг начин. Истината обаче е, че не можеш!
Да!
Колкото и да си мислиш, че може би, би било възможно да реагираш или да мислиш по друг начин, факт е, че, не, не можеш.
Защото във всеки момент се активират в нас физически, биохимични и психологически реакции, които ни подтикват да действаме по определен начин.
Сега ще ти обясня какво имам предвид, преди това обаче искам да ти кажа, че знаейки това от тук на сетне не би следвало да се критикуваш или съдиш. Защото знам колко много съжаление и критика има в нас, когато анализираме отминали преживявания.
Защо казвам, че всеки дава най-доброто от себе си.
Когато сме в „кризисна ситуация“ нашата реакция, не е просто реакция.
Нашето поведение се диктува от няколко неща.
Подсъзнанието взема решение 3 секунди преди съзнателно да си мислим, че вземаме решение./научно доказано изследване/ Това означава, че до голяма степен сме подвластни на подсъзнанието. А то е нашият опит от миналото в нашето детство. Онзи опит и преживяване, което ние не помним.
Там са скрити всички наши, тъй наречени договори, които сме приели дадена случка за истина. Нещо, което сме приели за факт, но то до голяма степен е не е реално, а е плод на нашето въображение. Нашият мозък се опитва да ни предпази по всякакъв начин и заради това ни кара да вярваме или да не вярваме в неща, които може би не са реални.
Това е нашата родова памет, много често хората усещат, че нещо в тях липсва, изпитват страхове, които са без причина, чувстват емоции на тъга, вина и най-различни подобни. Това се дължи на нашият генетичен багаж.
Ние носим в нас част от нашите предци, познаваме не познаваме, няма значение. Ние сме 50% от майка си и 50% от баща си. Ако ги харесваме и сме им благодарни супер, ако това ще окаже голяма роля в животът ни. Нашето взаимоотношение с нашите родители какво е в момента и какво е било, е от изключително значение за нашият живот, сега.
Освен това, има голяма значение какво се е случило в рода ни. Има ли загуба на пари, имали убийства, самоубийства, кражби саможертви, и доста други неща. Това също влияе на начина, по който се чувстваме и по който реагираме.
Какво се е случило преди, какъв опит имаме от подобна или същата ситуация. Дали искаме да избягаме или се страхуваме. Това е нещо, което дава тласък към нашите действие. Ако си казваш: Ами, аз съм си „такава“, емоционална, чувствителна, отговорна, студена, безкомпромисна и т.н.
Това те обрича, обричаш се да не си истински щастлива. Защо? Защото ще се опитваш през целият си живот да се опитваш да си доказваш, че си права. Права в това, което мислиш и вярваш. И не няма нищо лошо, лошото е в това, че често когато се опитваме да бъдем прави, ние не сме щастливи!
Във всеки един момент ние произвеждаме хормони, случват някакви процеси.
И в „кризисни ситуации“ се запитай: ”Аз искам да съм права или да съм ЩАСТЛИВА?”
Винаги имаш избор, и каквото и да избереш ти винаги ще си права!
