ОТХВЪРЛЯНЕТО е много дълбока душевна рана, защото нараненият чувства, че той самият е отхвърлен. От всички пет травми, травмата от ОТХВЪРЛЯНЕ се проявява първа и обикновено преживяването се случва доста рано в живота на човека.
Типичен пример е ситуацията, в която родителите искат момче, а детето е момиче, или обратното. Има и случаи, в които родителите не отхвърлят детето умишлено, но то се чувства отхвърлено от на пръв поглед дребни прояви като обидни забележки, нетърпение. Като всяка рана, която не се лекува, така и тази, се отваря лесно. От момента, в който детето се чувства отхвърлено, то започва да създава маската на БЯГАЩИЯ.
Бягащият е човек, който се съмнява в своето право на съществуване.
Бягащият се познава по външния вид. Превито тяло, рамене изнесени напред, а ръцете често са прилепнали към тялото. Когато видим безформено тяло, също можем да направим предположението, че този човек страда от отхвърляне.
Лицето и очите на бягащия са малки, погледът блуждае.
Бягащият предпочита да не се привързва към материалните неща, тъй като няма да може да избяга. Той се приема за човек без стойност. Поради тази причина той ще опита по всякакви начини да се покаже перфектен, за да придобие стойност в собствените си очи и в очите на другите. Бягащия търси самотата, защото се страхува, че ако получава внимание, няма да знае какво да прави.
И тъй като в живота си ние привличаме ситуации и хора, от които се страхуваме, бягащият често привлича ситуации или хора, които биха могли да го паникьосат.
Раната от отхвърляне се преживява с родителя от същия пол. Ако се припознаваш в описанието по-горе на бягащия, това означава, че си бил отхвърлен от родителя от същия пол като твоя. Този родител пръв е допринесъл за отварянето на вече съществуващата рана. Нормално и човешко е да не го приемаш, да му се гневиш и дори да го мразиш.
Но има начин, лечение на тази, както и на всяка една травма! И тук първата крачка е ясното съзнание и желанието, че искаш промяна и Живот в свобода, а не в оковите на травмата.
С обич, Елена
