Като момичета често мечтаем за „принца“, за онзи, който ще се появи в живота ни и ще промени всичко на 360 градуса. Ако сме израснали в здравословна среда, в която бащата е грижовен, отговорен, възпитан, сигурен, ние си изграждаме представата, че това е най-добрия мъж и бихме се радвали да срещнем след време такъв и ние.
Тогава за нас няма друга опция, освен да привлечем онова, което ни е познато. Ако обаче сме израснали в малко или много токсична семейна среда, то тогава „принца“, за когото си мечтаем е нашето спасение, бягство, възможност да се махнем от тази среда. Но по-важното тук е това, че ние познаваме модела за мъж, който сме виждали. Нямаме база за сравнение.
Има и друг вариант, при който срещаме приемлив за нас мъж и в мига, в който заживеем с него, започваме да правим опити да го променим, уж с намерението към по-добро. И тук големия въпрос е : Защо не приемаме човека, какъвто Е , а искаме да го променяме?
И ако не можем да го приемем какъвто Е, защо сме с него? Истината е, че сме научени да гледаме навън, какво ще кажат другите, какво ще си помислят, как ни виждат и смятаме, че когато другия стане определен тип, ще ни пасне идеално. Въпроса обаче е, че ние си оставаме същите, защото не гледаме вътре, защото не сме склонни да се вглеждаме в себе си, защото ни е трудно да си признаем, че имаме нужда от промяна, а не знаем как и от къде да започнем.
Повярвай ми скъпа, че изисква много повече енергия да променяме другия, вместо да го приемем, а ако не можем, просто да го пуснем да бъде там и където реши. Така имаме възможността да останем със себе си, за да си зададем много важния , но рядко задавания въпрос : КАКВО ИСКАМ АЗ?!
Когато променяме себе си и света се променя, защото другите са просто огледала на това, кои сме! И ако си в подобно положение и смяташ, че е безнадеждно и без изход, то знай, не само, че има изход, но и много варианти, между които да избираш. И дори и да не знаеш от къде да започнеш и с какво, аз съм тук. Потърси ме!