Има моменти, в които не знаеш от къде ти е дошло? Има ситуации, в които попадаш и се чудиш, защо тази статия е точно за теб.
Чувствам се потисната, неразбрана, може би имаш онова усещане на несправедливост? Честно казано това са моменти на падение или израстване.
Винаги има 2 пътя, пътя на самосъжалението и пътя на израстването /пътя на урока/. 70% от хората вземат пътя на жертва,/осъзнато или не/ самосъжаляват се. Чудят се, защо на тях се случва, с какво са го заслужили, как са могли така да постъпят така с тях в тези ситуации. Този път води към ада. Това е път обречен на страдание, всеки ден премисляш и обмисляш, какво се е случило и защо, имаш безсмислени монолози в главата си. Това може да те води да се сърдиш на другите или на себе си и двата варианта са изключително депресиращи. И двата варианта по този път те карат да се чувстваш наранена, отхвърлена и пренебрегната.
Другият път, е пътят на израстването, пътят на уроците. Този път не казвам, че е лесен и лек, нито пък равен. Този път е на смирението и любовта към себе си. С времето чувството на удовлетворение и мир идва в нас.
Този кръстопът ни води към избор: Да живеем през Егото или през Сърцето?
Егото ни кара да искаме винаги да сме прави. Това, което мислим и чувстваме е най-важно и винаги се опитваме да стигнем до правотата си. Тук се изисква много енергия, която да инвестираш. Енергия, която често се разпръсква в пространството, защото не е инвестирана правилно.
Пътят през Сърцето е път на смирение и любов. АЗ живея животът си, не да съм права, а да съм Щастлива. Тук няма всичко на всяка цена, тук на този път живееш живота през любов в служене. Без значение дали ще бъде в семейството, на работното място, с близките си хора или със себе си.
Животът на този път е аз приемам себе си и другата гледна точка, може да не съм съгласна, но я приемам. Приема, че всеки живее животът си по собствени възгледи и собственото си възприятие. Няма правилно и грешно, всичко е опит.
Опитът ни дава възможност да вземаме следващите си решения на негова база. Когато го приемаме наистина като опит, а не като правилно или грешно, ние имаме възможността да не се съдим и да не съдим другите. Това ни поставя във високи вибрации на благодарност, състрадателност, смирение и любов.
КЛЮЧОВИ ВЪПРОСИ В МОМЕНТ НА НЕГАТИВНА СИТУАЦИЯ:
Аз искам да съм права или ЩАСТЛИВА?
Как се чувствам от създалата се ситуация и защо?
Как се чувства другият участник в ситуацията?
Мога ли да се опитам да погледна от негова страна, да вляза в неговите обувки, защо така реагира той?
Минавайки през тези стъпки, можем да сме сигурни, че ще имаме възможността не просто да реагираме инпулсивно, а ще имаме възможност да приемем себе си и другите. Ще имаме възможност да мине малко време, което ще ни даде възможност да не се фокусираме върху създалата се ситуация, а погледнем глобално, над нещата.