webmasterНяма коментари

Преди седмица с мен се свърза Дама, която искаше да си запише час за консултация. Когато за пръв път някой си запазва час, имам навика да се интересувам от къде е научила за мен.

Дамата се представи като И. и ми каза, че нейна приятелка ме е препоръчала. Уговорихме часа за консултация..

Припомних си това, докато я чаках да дойде. Оставаха не повече от 10 мин. до часа й. И точно, когато си мислех това, тя почука на вратата.
Отворих и пред мен беше много чаровна млада дама, която видимо беше притеснена. Поканих я, предложих й да избере, къде да седне, изчаках да се настани, по успокои и започнах.

– Радвам се, че сте тук. С каква заявка идвате? Какво искате да постигнете? – попитах аз.

– Знаете ли – започна тя – ако преди няколко месеца някой ми беше казал, че ще потърся човек като вас, нямаше да му повярвам. / Звучеше така, все едно има присъда/. Но не мога повече, искам да си изясня ситуацията.

Имам всичко, което повечето хора искат, но аз все не съм доволна. Каквото и хубаво да ми се случи, все не е достатъчно за мен. Все виждам минусите си и омаловажавам плюсовете си. Изключително самокритична съм.

Дори и някой да ме похвали, аз вместо просто да му благодаря, се подценявам.
Какво да направя, за да променя това? И мога ли да го променя изобщо или е част от мен?

– Знаеш ли, И. , докато те слушах, си представих една картина, в която едно малко момиченце е научено да бъде перфектно, да бъде най-доброто и чувства вина всеки път, когато сгреши. Как смяташ, защо си представих такава картина?

Защото точно това бях аз. Родителите ми искаха да съм перфектна във всичко и не приемаха, че мога да сгреша. А аз бях просто дете…/ Започва да плаче/.

– Мога само да си представя колко трудно ти е било – казах аз – но искам да знаеш, че трябва да се гордееш със себе си, че си направила крачка към промяна. Нека помечтаем заедно: Представи си това малко момиченце. То е пред теб! Какво би му казала сега? – казах аз.

Тя заплака и каза:

– Бих й казала, че е много добро дете, че трябва да е спокойна, защото аз съм тук. Ще й кажа да дойде при мен, за да я прегърна. – тя ридаеше – Толкова много исках тогава някой да ми каже това.

– Замисляла ли си се, че е възможно да използваш, образно казано, самокритичността си като защита срещу отхвърлянето на другите. Като щит, ти се критикуваш и така по-лесно приемаш критиките на другите. – казах аз.

– Никога не се бях замисляла, но всъщност мисля, че правя точно това.. знаеш ли, ти ми даваш надежда, че е възможно да променя ситуацията, да променя Живота си.

– Знаеш ли, И., всичко в този живот е възможно, стига да повярваш, че го заслужаваш! Всички възможности и ресурси са вътре в Теб! А аз съм тук, за да ти помогна..

С обич, Елена💜

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Това поле е задължително.

Това поле е задължително.