Много често към мен се обръщат жени, които ми казват: „Елена, не издържам вече. По цял ден съм на работа, която е отговорна, а вечер се прибирам и започвам вкъщи. А мъжът ми не прави нищичко. Нито вкъщи, нито по отношение на децата…нищо“.
Обикновено в такива случаи питам : От кога е така? И твърде често чувам отговора : „ Почти от самото начало“!!! Т.е. тези дами са направили съзнателния избор, че този мъж е такъв, но са избрали да са с него. И на въпроса ми:
Защо като си знаела от почти самото начало, че е такъв и не ти харесва това, си с него? Отговора е: „Мислех, че ще се промени, по-скоро, че любовта ни ще го промени“. .. Казано по друг начин, ТЯ СИ Е МИСЛЕЛА, ЧЕ ЩЕ ГО ПРОМЕНИ!
И това явление не е изключение и не е така само в личните взаимоотношения. Вземаме и в пряк и в преносен смисъл нещо, което става, макар и да не е много по вкуса ни, но с мисълта, че ще го оправим, доукрасим, ,попроменим… за да стане по вкуса ни, но тогава това няма да е същото нещо.
И в центъра на всичко слагаме себе си – че НИЕ ще променим, че ЗАРАДИ НАС ще стане чудо, че НИЕ СМЕ НАЙ.
А всъщност повечето хора дори нямат цел в живота и им е трудно да кажат какво искат, но конкретно. … и насочват погледа си навън, към другите.
От друга страна, от малки ни учат, че Жената трябва да може всичко – да готви, пере, чисти, да гледа децата и крушки да сменя, и да ремонтира, т.е. тя да е и мъжа и жената. И ако е така, скъпи мои, защо му е на мъжа да се напряга, когато знае, че вие ще го свършите????
Да, звучи неприятно, грубо дори, но е факт. В епохата на еманципацията, жените започнаха да се съревновават с мъжете, да правят всичко. Така ролята на жената се промени. А всъщност жената е нежна, мека, искаща, не всичко можеща, когато се налага молеща. И когато представя подобна картина на жените, които идват при мен, те ме гледат ужасени, как не, не , не , за нищо на света не искат да са слаби!
Но в природата има баланс, и ако жената е силна, мъжа трябва да е слаб, за да има баланс.
И вместо да насочваме пръст и да обвиняваме другия / те… е добре да се замислим, че Светът просто отразява онова, което вътре в нас. Нужно е да се вгледаме в себе си и да се заемем с нашия живот, а не с този на другите.
Защото да критикуваш значи да искаш Светът да стане определен, според твоите критерии, а ти да не правиш нищо!!! Няма такъв принцип в Живота и да продължаваме да го правим, означава, да избираме твърде често да сме разочаровани и неудовлетворени.
Не казвам, че е лесно да променяме себе си, а че това е единствения начин да сме щастливи!
С обич, Елена
