webmasterНяма коментари

…От личен опит научих, че когато сме твърде самокритични, никога не ни стига това, което постигаме.

Никога не сме доволни от това, което сме. Стремим се към перфектност, която вярваме, че е постижима и вместо да се радваме на успехите си, никога не ни е достатъчно.

Как да не прекрачваме границата на здравословната самокритичност и какво можем да направим, ако вече сме прекрачили границата?
Какво направих аз?

В един момент установих, че моята перфектност по-скоро ми пречи, отколкото да ми помага! Другите смятаха и ми казваха, че съм идеална за тях, възхищаваха ми се, а аз се чудех защо го правят, при положение, че има още толкова неща в мен, които исках да променя.

И тъй като тези неща, които исках да променя в себе си бяха много, аз ги отлагах , а така се чувствах още по- неперфектна. Въртях се в омагьосан кръг. Дадох си сметка, че имам нужда от друга гледна точка, от мнението на някой, който да ми каже мнението си професионално.

След няколко месеца работа с професионалист, той ми постави най-важните въпроси: Елена, защо ти е нужно да си перфектна? Чии очаквания искаш да оправдаеш? На кого искаш да се докажеш?

Никога не се бях замисляла за това! Но това ми помогна да науча и разбера няколко неща, които искам да споделя с Теб, за да останеш в границите на здравословната самокритика:

И не забравяй : НЕ СИ САМА!

Ако имаш нужда от подкрепа или съвет, не се колебай, пиши ми!

С обич, Елена💜

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Това поле е задължително.

Това поле е задължително.